Резервации: 088 847 0011
Къщи за гости Иванини къщи,Трявна

Забележителности в Трявна и региона

Местността "Калето"


Предполагаемата средновековна крепост е разположена върху възвишение (43º 51' 46" N, 25º '29 "22E), издигащо се непосредствено източно от града, издигащо се на 468-505 надм. вис. над долината на Тревненската река. На заравненото било на възвишението се намират останките на укрепление, защитавано от каменно-земен вал, висок до 0.50 м. Във вътрешността на укреплението има следи от сгради, построени от ломен камък на кална спойка, както и от некропол, датиращ от XVII - XIX в. Сред местното население местността е известна с името “ Калето”, като са запазени спомени за изграждането и използването му по време на кърджалийските нашествия в края на XVIII и началото на XIX в. От 1977 до 1982 г. тук са били проведени разкопки с участието, в различните години на Ив. Бонева, К. Койчева и Ат. Милчев. Според последния останките от градежи там принадлежат на българска средновековна крепост от XII - XIV в. Като такава тя е представена с текст и план в научните публикации на същия учен. Тук трябва да се отбележи, че представения от Ат. Милчев план и датиране на обекта (Милчев 1980, 95-97) нямат нищо общо с действителните факти за него. Като план и подемен материал тревненското “ Кале” има коренно различен облик, отразен в дневниците от дългогодишните разкопки там. Още първия разкопвач на обекта изтъква в тях: “Всички намерени материали, както и характера на строителството могат да бъдат свързани с епохата на турския феодализъм в нашите земи и по-конкретно - XVIII - XIX в.. По този начин се намира едно потвърждение по археологически път на ония устни и писмени сведения за трагичните събития от историята на гр. Трявна по времето на кърджалийските нападения. Получените до сега резултати не изключват възможността при по-нататъчни разкопки да се открият останки от по-ранни разкопки. (Бонева 1977 г.- заключение Дневника на археологическите разкопки в м. “Калето” Трявна 1977 г.) Последвалите разкопки през следващите години не са променили с нищо определянето на обекта ( Дневници от 1978, 1979, 1981 г.).

Бонева, 1977: Бонева, Ив. Дневник на археологическите разкопки в м. “Калето” Трявна 1977 година. (ръкопис)
Милчев, 1980: Милчев, Ат. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII – XIV В.). – Годишник на Софийския университет, Т. 69, Исторически факултет, 1975, София, 1980

Скалното светилище в м. "Сечен камък"


Тракийско скално светилище от ранножелязната епоха в м. „Сечен камък", край с. Николаево, община Трявна
Светилището се намира на 5 км югозападно от град Трявна. Култовият обект представлява не особено голяма скала, издължена в посока изток-запад, доминираща над околната местност. Върху скалата са изсечени каменни кръгове („слънца"), повечето от които са разположени верижно отгоре върху скалната повърхност. Броят им надхвърля 15, всички кръгове са изпъкнали, с полусферична форма, при някои се наблюдава изветряване с течение на вековете, което е заличило донякъде самия кръг. Преобладаващата част от кръговете имат диаметър 1-1,25 м, при други той е по-малък 0,5 м.
Скалното светилище в м. „Сечен камък" е посветено на основните персонажи в тракийската орфическа религия - Великата богиня-майка (скалата) и Слънцето (чийто символ е кръгът). Изсичането на „каменни слънца" върху естествената скала има дълбоко, символично значение, чрез което се свързват земното и небесното начало - Великата богиня-майка и роденото от нея слънце.

"Елова могила"- Тракийско светилище



Светилището се намира на около 7 км североизточно от град Трявна, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. Формата на светилището издава неговите функции и предназначение. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация - божеството, срещано в писмените извори под различни имена - Сабазий, Загрей, Орфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия ( дн. Северна България). Култовото място се възражда в средата на II в. от н.е. и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки.
Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение - чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл.

Пещерите "Килиите"


Пещерите "Килиите" се намират в карстов район, на 2-3 км югоизточно от село Станчев хан. Сред местното население са известни още като "сухата" и "мократа" пещера.
На терена са разположени една срещу друга, като в подножието им преминава малка рекичка Т.н. "мокра" пещера се ситуира близо до речното корито, от нея извира вода, откъдето тя носи наименованието си.
В т. н. "суха" пещера, разположена високо над речния дол, на скалист варовиков масив, който доминира над околния терен са открити следи от живот. Подходът към нея е стръмен и доста труден. Пещерата предлага добри условия за човешко съществуване и оптимална защита срещу евентуален неприятел. Във вътрешността й и около нея се откриват многобройни фрагменти от керамика - сигурен белег че тя е била обитавана. Глинените съдове са били работени на ръка - една технология, която е широко разпространена в Древна Тракия през цялото І - во хилядолетие пр. н. е. Керамичният материал датира времето на използване на пещерата в широки хронологически граници - от края на късната бронзова и началото на ранножелязната епоха до края на късножелязната епоха ( XII - I в. пр.н.е. ) По-точното конкретизиране на датировката и уточняването на характера на обитаването може да стане само чрез предприемането на археологически разкопки каквито досега не са провеждани.

Екопътека "Боженци"

Село Боженци е със 600 годишна история. То е един от най-ценните в България архитектурно-исторически резервати. Потъналото в зелена тишина село, привлича със съхранената си оригинална архитектура, окичените с цветя чардаци на къщите с каменни покриви и тежки порти.
В началото е легендата за болярката Божана, извела преди 6 века от пепелищата на столицата Търновград синовете и братята си. Дошли сред вековните гори и построили селище, което и днес носи нейното име. От някогашното богато село със стотици къщи и жители-търговци обиколили света, днес са останали само неколцина местни хора и уникалните къщи на средна възраст от около 200 години.

Маршрут 1: Трявна – с.Боженци
Трявна (Часовниковата кула) – с. Зеленика- с.Веленци – с.Боженци
Зелена маркировка (от Трявна) – продължителност 2 часа.
Забележка: Всички маршрути се събират в едно специфично място, което наподобява кръстопът. След него следвайте синята маркировка.

Маршрут 2: Трявна - с.Боженци
Трявна (Часовниковата кула) – хотел „Бръшлян”-на запад по билото – с. Боженци
Синя маркировка-продължителност 2 часа.

Маршрут 3: Трявна - с.Боженци
Трявна (Часовниковата кула) – хотел „Бръшлян”- пещера „Змеева дупка”-с. Генчовци – м. Пропастите – с.Боженци.
По този маршрут, може да се стигне и до пещера „Марина дупка”
Жълта маркировка - продължителност 2 часа.

Екопътека "Бъзовец"

Екопътека 1: от ж.п. спирка Бъзовец през върховете Малък и Голям чукар до връх Бъзовец и Стената.
Продължителност: 30 мин.
На отиване се върви по живописен стар коларски път, заобикалящ върховете Малък и Голям чукар, до връх Бъзовец на север. Оттам на запад се стига до Стената – истински природен феномен, от който се открива цялата красота на Тревненска Стара планина и Предбалкана. На връх Бъзовец е изграден голям заслон с камина, а на върховете Малък и Голям чукар са разположени пейки с масички и малък заслон за отдих. Връщането е през самите върхове, по облагородена пътека в гората.

Екопътека 2: от ж.п. спирка Бъзовец през параклис „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, параклис „Св. Иван Рилски”, „Царски кладенец”, гара Кръстец.
Продължителност: 1.30ч.
От спирката по стръмната пътека се стига до параклис „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”. Около него също е изграден голям заслон с камина и детска площадка.
През вековната букова гора се стига до параклис „Св. Иван Рилски” и връх Кръстец, заслона „Царски кладенец”. На всички места с панорамни гледки са изградени пейки с масички за отдих.

"Иванини къщи" са изградени с финансова помощ по мярка 312"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)