Резервации: 088 847 0011
Къщи за гости Иванини къщи,Трявна

Забележителности в Трявна и региона

Дряновски манастир

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.

Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.

Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

Пещера "Бачо Киро"



Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св.Архангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.
Пещера "Бачо Киро" е археологически обект от национално значение. Пещерата е един от 100-те Национални туристически обекта под № 22. Стопанисва се от първото си благоустрояване през 1937 г. до сега от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр. Дряново.

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър"

Архитектурно-етнографския комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово.

В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.

В АЕК "Етър" не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит.

АЕК "Етър" работи целогодишно без почивен ден.

с. Боженци

Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. Боженците е обявено за архитектурен резерват на 28 януари 1964 г.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.

гр. Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област и Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 година градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. Градът е на 16-то място по население с 68 783 жители и един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Национален военен университет "Васил Левски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", вторият по големина университет в България, катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности, общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 година в града се провежда Учредителното събрание поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет.

"Иванини къщи" са изградени с финансова помощ по мярка 312"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)