Резервации: 088 847 0011
Къщи за гости Иванини къщи,Трявна

Забележителности в Трявна и региона

Площада с часовниковата кула

ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА е един от символите на Трявна. На л. 34 б в своя “Летопис и родословие” Поп Йовчо е записал: “1814 Направиха сахатя тревненски”. Строена е от местни майстори. Висока е 21.15 м. През 1815 г. майсторите Къню и Геню Радославови от Габрово изработват часовниковия механизъм, който работи и до днес. На камбаната има надпис. Изграждането на кулата е плод на две важни обстоятелства: осъзнатата необходимост на тревненския еснаф от часовникова кула, която ще въведе общовалидни за всички занатчии начало, почивка и край на работното време, и нареждането на търновския валия капуджи баши Фейзи ага от същата година със същата мотивация да бъдат вдигнати часовникови кули в Трявна, Елена, Габрово и други селища. Тревненският еснаф вече се бил подготвил за градежа – вече били натрупани за тази цел строителни материали зад високата каменна ограда на църквата “Архангел Михаил”, тайно отделени при възстановяване на църквата.
Изследователи на възрожденската ни архитектура твърдят, че тревненската кула не е най-старата, но е най-хармоничната.

Детските спомени на Пенчо Славейков са свързани с Часовниковата кула на Трявна. А как тревненци са я възприемали някога? Ето какво разказва сам поетът: “Тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник, какъвто габровци нямат и го считат за най-високо здание на тойзи свят. Той е тяхната гордост. През 1889 г. случайно разправях на един нашенец за парижкото изложение и негова венец – Ейфеловата кула, колко е висока тя и величествена. Патриота тревненец ме пресече още в началото:

“Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?”… И при сичките ми уверения,, че тя е 20 пъти по-висока, добрият нашенец съмнително се усмихваше: “Ами виждал ли си я нея ти сам?” Когато му казах “не!” той не можа да се начуди как аз “учен човек” съм се оставил на немците /немци тревненци казват на всички западноевропейски народи/ да ме тъй очевидно лъжат: “Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!” отсече той. В лице на тоя гащат нашенец цяла Трявна защищаваше своята слава. И, бога ми, ви казвам, мен това не ми се показа никак смешно”.

Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят сокай - традиционен накит за глава, наподобяващ красивите царски диадеми.

Преди много години, камбаната на Часовника оповестявала часовете по турски т.е. в един и два часа следобед биела по 7 и 8 пъти, а в 7 и 8 сутринта - един и два пъти.

През 1971 г., по случай 100 годишнината на тревненското читалище, на кулата е монтиран механизъм със запис на песента “Неразделни” по текст на Пенчо Славейков. Днес, след последния камбанен звън в 22 часа от Часовниковата кула звучи лиричната балада и тревненци и гости не се уморяват да слушат как “за сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла”.

През 1996 г., на 13 април, по инициатива на учителката по физика Виолета Тачева, в кулата е монтирано “Махалото на Фуко”, което засилва още повече интереса към този символ на града.

Старото школо

Строено е в периода 1836 г. - 1839 г. на място, подарено от църквата “Архангел Михаил” и със средства, дарени от тревненския търговец Никола Стоянов – Бояджийкин. В него се е помещавало Второто светско училище в България след Априловската гимназия. В него близо осем години с известни прекъсвания е учителствал големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Славейков. Тревненецът Петър Сапунов, книжовен деец, съставил, превел и издал няколко книги, отвел няколко деца от Трявна в Букурещ, за да ги подготви за учители в тревненското школо. Един от тях е Христо Никифоров Даскалов, който след влашкото училище, завършил Ришельовския лицей в Одеса, а след това и медицина в Московския университет. Д-р Даскалов е и първият български археолог, разчел и публикувал надписите на Омуртаговата и Асеневата колона в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново. Известни са големите грижи на Васил Априлов за тревненското училище. От Одеса той пъти изпраща книги, учебни пособия и печат за нуждите му. За обзавеждането и издръжката на училището помагат и тревненските занаятчии, както и тревненски търговци в Браила. В школото се намирала “общата стая”, където имало книги и вестници, там се събирали първенците на селото да решават общи въпроси, там можело човек да разгърне вестник - тревненци получавали вестник дори от Цариград по три броя всяка седмица. За ползването на книгите в Общата стая имало правила, според които човек може да чете там, но няма право да изнася книгата вън от стаята. Това е Книгохранителницата на Трявна, от1847 година и е непризнатата първа читалищна библиотека у нас, един все още неоценен феномен в културната ни история.В Старото школо се намира голямата галерия - картини и пластики – дарение от Казакови – Димитър, Никола и Бисера Казакови, експозиция на времеизмерителни уреди и техника от Средновековието до началото на ХХ век от колекцията на Георги Везиров, експозиция на Иван Поп Димитров, един от първите български художници, направил първата у нас изложба на картини в Народното събрание. В експозиция за просветното и учебно дело в Трявна през Възраждането най - интересната част е възстановка на класна стая от 1839 г. В школото е отредена една стая и за библиотеката и оригинални вещи на големия наш политик, общественик и журналист Димо Казасов, роден в Трявна, на която той е посветил много вдъхновени редове в книгите си.



Специализиран музей за резбарство и зографско изкуство - гр. Трявна

Това е единствения в България музей, представящ две от трите изкуства на най-старата възрожденска художествена школа, оставила ни шедьоври в строителството, дърворезбата и зографството. Разположен е в прочутата и в чужбина Даскалова къща. Експозицията представя главните етапи в развитието на това изкуство.

Първият етап е “овчарската резба”
Наречена е така, защото най-напред е била работа на овчари и пастири – в кратките часове на почивка те украсявали хурката за невестата, кобилицата, лъжичника, свещника, тоягата, бастуна, солницата, табакерата, дори и по домашните иконостаси има от любимите “петички” на овчарската резба. За да направи овчарска резба овчарят или пастирят трябва да имат брадвичка и тесличка, за да си отсекат подходящото дърво, после го опалвали да се смъкне кората, а после го опушвали и тогава чак почвали да шарят шарките по него с нож, ножка, отнемалка /малко длетце за отнемане на дървото/. Шарели различни геометрични фигури, змии, малка лъвска глава, петички…Овчарското резба е плитка, семпла, но с непосредствено емоционално въздействие.

По-сложна е резбата за украса на къщата
Колоните на къщата, мебелите, вратите, долапите, пезулите, раклите, люлката на бебето, домашният иконостас и потоните. Тук вече влизал в работа голям комплект от инструменти.

Най-сложна е църковната резба
Това е резбата, в която талантът на тревненските резбари намира най-високо проявление, тук те са създали истински шедьоври на църковната дървопластика. Тревненци с еднакво умение и увлечение работили църковни входни и олтарни врати, иконостаси и проскинитарии, владишки тронове и амвони, колонки и капители, кръстове, рипиди и свещници. Според научни изследвания, в църковната резба тревненските майстори са направили много. Иконостасът на старата църква в Преображенския манастир е едно от “най-художествените им произведения”, истинско бижу, където всичко е направено “със знание и тънко естетическо чувство”, а венчилката на иконостаса е “най-красивата венчилка, която тревненци са създали”. Мотивите за резба са вземали от природата: рози, дъбови листа, лозници, грозде, ружи, кокичета, жълъди, слънчогледи… Използвали още образи на приказни и митични същества - птици, змии, дракони, лами… В сравнение с другите школи, тревненските резбари са създали най-много иконостаси, архиерейски тронове, олтарни врати и амвони, украсили са най-много къщи и конаци, те били най-любознателната част от тревненските занаятчии, обикаляли от Брашов на север до Атон на юг.В експозицията на резбарското изкуство в Даскаловата къща са представени образци от трите вида резба, резбарско ателие с някои инструменти на резбаря, проектите, отделните етапи на резбата, така че да дават представа за процеса на резбоване, експонирани са прекрасните олтарни двери от църквата “Успение на пресвета Богородица” в Енчевци, показани са уникални домашни иконостаси, пълен комплект резбарски инструментариум и др.

Даскаловата къща е строена в периода 1804 г.-1808 г.
Най-емблематичната къща в Трявна, която целогодишно се посещава от стотици български и чуждестранни туристи, носи името на своя собственик хаджи Христо Даскалов - търговец на коприна и гюлово масло. Първите в големия род Даскалови били зографи, но то било по времето, когато и на зографите казвали даскали, защото знаели да четат и пишат и не рядко отваряли в домовете си училища. Къщата е известна с двата си резбовани тавана – двете незалязващи слънца на Трявна. Една красива легенда разказва как са се появили те. Даскаловата къща е паметник на културата с национално значение. В къщата може да се види и уникалната

Дърворезбена колекция от скулптури на български ханове и царе от Първо и Второ българско царство
Аспарух, Крум, Борис І,Симеон, Асен І, Калоян, Иван Асен ІІ, Георги Тертер и Михаил Шишман, портрети - барелефи на възрожденци, революционери и исторически личности. Колекцията е изработена от тревненския майстор резбар Генчо Марангзов по поръчка на фабриканта на захарни изделия Аврам Чальовски и са предназначени за специално помещение в къщата на Чальовски, наречено “Патриотическа стая”. Освен това Марангозов изработва много мебели за къщата на Чальовски. Интерес представляват двете пана - документи, скулптирани върху дърво – договорът между фабриканта и резбаря и паното животоописание на Чальовски в картини: от 10 до 15 г. – дървар, от 15 до 25 – кираджия, от 25 до 30 г. овчар, от 30 до 40 г. – бакалин, от 40 г. – фабрикант, заедно с наградите, които получил за продукцията на фабриката.Марангозов работил повече от десет години в къщата на Чальовски и може да се каже, че тя е била един своеобразен музей на творчеството му.


Даскаловата къща


Даскаловата къща е строена в периода 1804 г.-1808 г.
Най-емблематичната къща в Трявна, която целогодишно се посещава от стотици български и чуждестранни туристи, носи името на своя собственик хаджи Христо Даскалов - търговец на коприна и гюлово масло. Първите в големия род Даскалови били зографи, но то било по времето, когато и на зографите казвали даскали, защото знаели да четат и пишат и не рядко отваряли в домовете си училища. Къщата е известна с двата си резбовани тавана – двете незалязващи слънца на Трявна. Една красива легенда разказва как са се появили те. Даскаловата къща е паметник на културата с национално значение. В къщата може да се види и уникалната

Дърворезбена колекция от скулптури на български ханове и царе от Първо и Второ българско царство
Аспарух, Крум, Борис І,Симеон, Асен І, Калоян, Иван Асен ІІ, Георги Тертер и Михаил Шишман, портрети - барелефи на възрожденци, революционери и исторически личности. Колекцията е изработена от тревненския майстор резбар Генчо Марангзов по поръчка на фабриканта на захарни изделия Аврам Чальовски и са предназначени за специално помещение в къщата на Чальовски, наречено “Патриотическа стая”. Освен това Марангозов изработва много мебели за къщата на Чальовски. Интерес представляват двете пана - документи, скулптирани върху дърво – договорът между фабриканта и резбаря и паното животоописание на Чальовски в картини: от 10 до 15 г. – дървар, от 15 до 25 – кираджия, от 25 до 30 г. овчар, от 30 до 40 г. – бакалин, от 40 г. – фабрикант, заедно с наградите, които получил за продукцията на фабриката.Марангозов работил повече от десет години в къщата на Чальовски и може да се каже, че тя е била един своеобразен музей на творчеството му.

Славейковата къща

Строена е около 1830 г. Иванчо Райков, баща на Ирина, за която Петко Славейков се жени, я подарява на младото семейство. Тук са родени всичките деца на Петко Славейков /две от тях умират рано/. Остават Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенчо и Пенка. Всички деца на Петко Славейков (освен Донка) са с високо образование, владеят по няколко чужди езика, заемат важни обществени и политически постове. Иван е бил кмет на София, народен представител, Министър на просвещението, Рачо Славейков е бил генерал, сражавал се е на Шипка и в Сръбско-българската война с най-високо отличие за храброст, занимавал се е и с журналистика. Христо Славейков е с юридическо образование, бил е прокурор, председател на Окръжен съд във Варна и Кюстендил, 25 години депутат в Народното събрание, председател на Народното събрание когато се обявява Независимостта на България, Министър на правосъдието. Христо Славейков продължава рода Славейкови – той има четири дъщери и двама сина. Райко бил необикновено умно дете, с истинска страст към книгите и науката, според бащата най-талантливото от всичките му деца, оформя се още много млад като надарен литератор и поет. Умира едва на 17 години. Пенка е последното дете на Петко Славейков. Учи в американския Робърт колеж в Цариград. Владее отлично английски език. Любимата сестра на Пенчо Славейков. Предпоследното дете на Петко Славейков е Пенчо – големият български поет.Най-известният от синовете на Петко Славейков. Един нещастен случай – замръзване в ледените води на Марица го оставя инвалид за цял живот. Затруднени са движенията и говорът му, но волята му да живее и твори побеждават немощното тяло. Завършва литература и философия в Лайпциг, той става първият български поет дръзнал да отвори пътя на българската литература към широкия свят на западно-европейската и руската литература, той е идеологът на модернизма в българската култура, той е положил началото на европеизацията на българската литература. Бил е Директор на народния театър и на Народната библиотека, но огорчен и унизен, напуска България и се установява в Италия. На 28 май 1912 г. той умира там, прокуден, далеч от родината. Същата година е предложен за Нобелова награда, но не дочаква да я получи – тя се присъжда само на живи творци.
В Славейковата къща прекарват детството си всички тези надарени деца на Славейков, тя им дава първата духовна храна и подтик за техните дела на попрището на културата и обществения живот.
В тази къща Петко Славейков подготвя за печат първите си книги, от тук започва неговата богата просветна и обществена дейност. Експозицията в къщата е в две части – документална и битова. Показани са и оригинални предмети на фамилията. Посетителите могат да видят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише.
Славейковата къща е подарена за музей от Вата Тотева дъщеря на сестрата близначка на Ирина Райкова, жената на Петко Славейков.






Райковата къща

Построена е от майстор уста Димитър Сергюв. На една от гредите на къщата майсторът е записал: “1846 зафащами на февруари на 12 ден”. Преди това майсторът вече се е подписал на църква “Св. Вмч. Георги” в с. Любенова махала, Сливенско: “Архитектун Димитър Серги от Трявна 1837”, направил е каменния гърбав мост на мястото на дървения мост, построил е църквата в Енчевци, а има опит и в домостроителството - вече е построил Калинчевата и Дядо Добревата къща в Трявна.

Райковата къща представя на посетителите етнографска експозиция на градския бит на тревненци. Тя е двукатна, със седем стаи, късновъзрожденска къща, която с кръглите входни стъпала и нишите алафранга напомня на пловдивския тип къща. Фасадата е изведена на самата улична линия, с дюкян за търговия със стоки, произведени тук или внасяни. Къщата е забележителна не само с дърворезбената си украса. Тя е първата къща с баня тук, а през втората половина на 17. в. е внесено от Виена първото легло в Трявна. Според някои спомени в мазата на къщата някога имало кладенец с питейна вода. Никола Райков правил много благодеяния – пътища, чешми, като например чешмата, която сега е пред училище “П.Р.Славейков” с дарителен надпис и много други добрини, поради което някога бил записан в Златната книга на дарителите на Трявна. В тази къща преминават детските години на Пенчо Николов Райков – патриарха на българската химическа наука, автор на първата научна публикация в областта на химията.Съпругата на Петко Славейков Ирина е дъщеря на Иванчо Райков, брат на Никола Райков. В Райковата къща Специализираният музей урежда възстановка на някои народни обичаи и празници. Интерес за малки и големи представляват заниманията: рисуване и апликация на народна носия; рисуване и апликация по рисунката на роклята на Вангели Дабкова - жената на зографа Цаню Захариев, въстаник в тревненската зографска чета през април 1876 г., везала знамето на четата; демонстрация и тъкане на малко станче и др.

Музей на иконата

Това е единствения по рода си музей в България, който представя изкуството на най-старата възрожденска иконописна школа у нас – Тревненската.
Експозицията е открита през 1984 г. и съдържа над 160 оригинални икони и инструменти на тревненски зографи. Иконната колекция е организирана и подредена тематично и хронологически. Показани са едни от най-добрите образци на основните шест тревненски зографски фамилии: Витановска, Захариевска, Миневска, Поп Димитър Кънчовска, Венковска и Минчевска. Проследени са етапите в развитието на иконописта от края на 17 в., оформянето на "класическия" тип тревненска икона през първата половина на 19 в., до постепенния упадък на школата в края на 19 и нач. на 20 в. Представена е възстановка на зографско ателие, технологията на зографисването и единствения у нас пълен комплект оригинален зографски инструментариум.
Музеят е разположен в адаптираната за тази цел сграда на Параклиса към Санаториума /днес Детска специализирана болница за белодробни заболявания/, строен през 1938 - 1943 със средства от фонда на Н.В. Царица Йоана



Къща-музей "Ангел Кънчев"


Музеят е домът на героя от национално-освободителните борби, приятел и съратник на Васил Левски - Ангел Кънчев. Той е роден в Трявна през 1850 г. Блестящ ум, високо образован, той отхвърля предложението за една завидна кариера на държавна служба, за да се отдаде на работата като пръв помощник на Апостола в организирането на революционни комитети. На 5 март 1872 г. при опит да премине в Румъния е заловен и не виждайки изход, се самоубива. “За честните хора е такава смърт”, пише в едно писмо Васил Левски. Битовата уредба в къщата е автентична – черги, миндерлъци, съдове, всичко е от онова време.

В долния кат на къщата има експозиция за живота и делото на Ангел Кънчев, включени са документи за революционните борби на тревненци, както и оригинални техни оръжия.


Музей на Азиатското и Африканското изкуство

Музеят е най-новият, и същевременно най-екзотичен музей в Трявна. В него е представена експозиция от богатото дарение на българския скулптор и колекционер Златко Паунов, събрано при пътуванията на художника в районите на Индия, Тибет, Непал, Китай и някои африкански страни. Предметите са предимно с култово предназначение.

Гърбавият мост

Мостът е другият емблематичен символ на Трявна. Строен е през 1844-1845 г. Първоначално бил от дърво, но след поройни дъждове реката прииждала и често го събаряла. Затова тревненци решили да го построят от камък. Строежът поверили на майстор Димитър Сергюв, който дълго избирал камъка - да издържа на студ, жега и водна стихия. Направил моста в римски стил –висок, сводест и силно изгърбен да може свободно да пропуска придошлите буйни води на река Тревненска. Дълъг 25 метра, широк около 4 метра. Големите плочи от дялан камък били захванати помежду си с железни шифтове и оловни припои. Повече от 160 години мостът е верен на тревненци – устоява на всички бури и стихии.

Интересен детайл, който неизменно предизвиква усмивки с противоречиви тълкувания е малката стомничка ибрик, издълбана на една от големите плочи на моста : едни казват, че е предупреждение към габровци, кога влизат в Трявна първо да се умият, други пък твърдят, че тревненци на път за Габрово трябвало първо да се умият.

Старият мост на Трявна, както и Часовниковата кула – символите на града, са възпети в стихове и песни, в картини и филми.

Площад "Капитан Дядо Никола"

Площадът е единствения в България напълно запазен автентичен площадов комплекс, включващ - църквата „Архангел Михаил”, Старото школо и Часовниковата кула. Площадът е наречен на името на Капитан Дядо Никола, роден в Силистра, водач на въстание през 1856 г., който повежда дружина от 13 души от Лясковския манастир през Габровския балкан. Пред Габрово около днешния Шиваров мост става решителното сражение с турците. Четата тръгва към Трявна и при Дончевци Капитан Никола е убит от засада. Главата му била донесена на площада в Трявна. Преди години там се е издигал паметник на Капитан дядо Никола. Там са ставали всички празници в Трявна.

Църква "Св. Архангел Михаил"

Църквата е между най-старите исторически паметници в България. Според един от вариантите на преданието, за построяването й, тримата братя Асеневци направили всеки от тях по една църква, недалеч от Търново. И трите с името “Архангел Михаил” като знак за благодарност към светеца воин, и към населението, което ги е подкрепяло в сраженията за победата им над византийския император Исак Втори Ангел в тревненския проход през 1190 г. Това са църквите в Трявна, Дряново, и Присово. Съвременните археолози отричат категорично това твърдение. За съдбата на църквата по време на второто кърджалийското нападение на Трявна свидетелства поп Йовчо в летописа си: в 1798 г., “ в неделю месопустную даалии и кържалии дойдоха на село Трявна и обраха и изгориха селото… “. По-нататък е записал, че селото е разграбено, а църквата – “опалена, но не паднала, защото беше кивгир”. През 1819 г. тревненци възстановили черквата, като “оставили пода пак тъй ниско в земята, също и западната стена”. Разбирайки за построената без разрешение черква, търновския управител извикал тревненските чорбаджии за обяснение и дори ги заплашил, че ще я събори. Местните първенци успели да го убедят, че е стара, използвайки хитрост – запалили слама и опушили черквата. Като показали на специалния пратеник от Търново одимената църква, те вкупом твърдели, че само “капки ловили”, т.е. правили ремонт на покрива. Така успели да я спасят. Освещаването на църквата е отбелязано като значително събитие в Летописа на поп Йовчо: 1819 ноем. 8: тронясахме църквата Свети Архангел от Йоаникий архиепископ Търновски при нашия баща иконом поп Николай и сакеларий поп Витан, настоятели и селски началници хаджи Христо, дядо Петър Генюв и син му чорбаджи Генко, Тахо Ангел, Геню Бояджи и прочие и прочие”. Най-голямото събитие за следващата година, отбелязано от летописеца е църковния иконостас: “1820: темблото църковно направиха”.
Иконостасът е изработен от Папа Витан. Той е едно от най-съвършените творения на тревненската резбарска школа. Работа на Витановската фамилия е и владишкият трон, най-вероятният майстор е поп Кою Витанов. Иконите са изписани от най-добрите живописци на същата фамилия – Цоню Симеонов, Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв и др. Сред иконното богатство на църквата се откроява голямата икона “Св.Св. Кирил и Методий” рисувана от Цоню Симеонов през 1866 г. На 18 януари 1853 г. е направена камбанарията над църквата. Любопитна подробност е, че от 1851 до 1866 г. църквата използва в обръщение свои пари. Куюмджията Пенчо Генюв, църковен епитроп, със съгласието на енориашите и на гилдията изобретява машинка, с която сякъл пари от медни пластинки – квадратни, с кръстче от едната страна, наричани кръстати банчета. След като плъзнали и по пазара и в търновско и габровско “цар Пенчо” бил арестуван” и само застъпничеството на тревненски и търновски първенци го спасява. Църква “Архангел Михаил” е действаща, но представлява музейна експозиция и неизчерпаем извор на естетическа наслада и съкровище за научни изследвания. В една част от църквата има уредена голяма иконна експозиция на оригинални икони от различни години. Забележителност в църквата е голямата, тежка, с железен обков врата, останала от стария градеж с името “Калоянова врата”. Прекрасният кръст от палисандрово дърво, с гравирани върху него “12 изящни резбени сюжети от евангелски събития” със златен обков, е известен като “стария кръст”, “честния кръст”, “царския кръст”. Единствената икона на Зхариевската зографска фамилия в този храм е иконата на апостол Тома с житийни сцени.
Църква “Архангел Михаил” е дарила мястото за построяване на школото в Трявна, дълги години е помагала парично на тревненското училище, а през 1856 г. със свои средства открива девическо училище в църковния метох.
В църква “Архангел Михаил” е пял Апостола на българската свобода Васил Левски.

Църква "Св. Георги"

Църквата е построена през периода от 1848 до 1852 г. под ръководството на майстор Димитър Сергюв. Иконостасът и иконите са дело на майстори от Тревненската художествена школа. Църквата е строена с енергичната подкрепа и благословия на духовния първенец на Трявна – Поп Йовчо. Той е наблюдавал строителството на няколко черкви в тревненско, но за никоя не залягал така, както за “Св. Георги”. Идеята за построяването й, султанския ферман – писането и получаването му, първата копка, първата служба в новата църква, освещаването й, всичко това е минало и през ума, и през сърцето на поп Йовчо. На 5 август 1843 г. се получава фермана, на 12 юли 1848 започва строежът на църквата на 21 декември 1852 г. църквата отваря врати за първа служба, на 20 януари 1855 г. поп Йовчо записва в летописа си: “Троняса са църквата “Св.Георги”. Но в основата на този градеж стои нещо изключително, невероятно. Историята с лъжата за възстановяване на старата църква “Архангел Михаил” в Трявна сякаш се повтаря, но това не е просто повторение. В първия случай има нещо останало от старата църква, а тук, във фермана става дума за възстановяване на порутена църква, която въобще не съществува. Лъжата е направо фантастична. Тревненци посочили в молбата си за ферман дори размерите на тази църква. Благородната лъжа и този път успяла. Църква “Св. Георги” е трикорабна, едноабсидна, изградена изцяло от камък със зидове дебели 125 см. Интересна особеност е балконът, който е околовръстен и обхожда цялата църква, включително и надолтарното пространство. Прекрасният иконостас е работа на талантливия, тихия и кротък майстор Димитър Дойковчето и Никола Драгошинов Иконите са работа на Досю Коюв, Цоню Симеонов, Йоаникий папа Витанов и др.

"Иванини къщи" са изградени с финансова помощ по мярка 312"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)